Събудихме се заедно.Късно,по обяд.
Като че ли никога нямаше да се случи - да се събудим и да не ни тревожи нищо...
Като констатирахме слънчевото време навън решихме,че няма да висим цял ден в леглото, а ще се качим на Витоша.Но на равната пътека де...
Натоварихме се на автобуса и в ранния следобед стигнахме.Тръгнахме бавничко.В един двор лежаха блажени три котки - приличаха на нас сутринта...
Вървяхме хванати за ръце по пътеката,на която се виждаха следи от подкови.Знаци на късмета...
Цъфналите дървета ухаеха приказно,при всяко залюляване на клоните от вятъра върху ни се сипеха бели листенца - като стих от хайку..
По поляните малки лилави теменужки,диви иглики,кукуряк и минзухари.Градината на баба в детството ми.
До една рекичка , под арката на извито от бури дърво ядохме шоколад.Онзи шоколад,от страстната и нежна нощ ,която откраднахме от  времето ми за учене.
Птички.Много птички - някои от тях разпознахме - синигерчета и кукувица.Улавям се,че броя колко пъти ще изкука - но се спирам,дразнейки се на себе си - нали  уж не съм суеверна!
Стигнахме и до вековното дърво.Седнахме на пейката,опирайки гърбовете си в дънера му.Гушнахме се и...заспахме.Честна дума - заспахме и двамата.Спящи до дърво на сто години - кой кого ще събуди с целувка?
Е,кратка съвместна дрямка.
Продължихме.До една поляна,на която сядаме направо на земята.Още е студено и малко влажно.Кукувицата отново се обажда,иглики и минзухари горят навсякъде около нас.
Вървим до края на пътеката.Хубаво е.Чувствам се лека и щастлива.Малко замаяна от смяната на надморската височина.Духа топъл вятър.Като повей от еkзотичен остров,носещ ситни капчици морска пяна,ухания на орхидеи и ехо на топли стъпки.
По тази пътека днес вървях различна.
С увереност и инстинкт,че хубави неща предстоят,че държим ръцете си неслучайно,че след целия кошмар ,който преживяхме - заедно и отделно, всеки за себе си - заслужаваме да намерим правилната посока.
И нашата пътека... 

...Нещата ще се случат! Вярвай - безрезервно, истинно, дълбоко! И чакай Пътя, който заслужаваш и който ще те изведе не на шумна магистрала, а в райско кътче със земни измерения, което ще обогати душата ти и ще дари неземно красиво щастие!...

като добра фея - орисница звучи написаното от теб!

и ти благодаря , защотото точно в този ден имам нужда от вярата , че нещата се преодоляват - както каза ти и заедно и по отделно. Чудесна приказка ни разказа.