Постинг
14.01.2010 17:21 -
Големият въпрос
Голямата любов.
Тя е нещо, на което винаги съм гледала като измислица и безумното клише. Да бе, да – видиш ли една била. Или може би все отлагах момента (и човека) да се Задължа, да се Обвържа или с други думи да си сваля картите. Всичките. И понеже е в природата ни да сравняваме и да извеждаме като „най-добро”, то явно и с връзките е така.Все някой ще води класацията и тежко ни, ако въпросният човек не е този, с когото сме в момента.
И пак на плоскостта на сравненията, мерките и теглилките – от двамата единият е все „малко по-влюбен”. Но какво става когато се окажеш в позицията на №2 в тази класация? Когато знаеш, че има Голяма любов, но тя – виждаш ли, не си ти. И когато си „най-добрият вариант”, но усещаш как онази Голяма сантименталност те съпътства и те принуждава да си спускаш бариерите, за да се изравните и да сте квит.
Баба ми казваше, че любов и кашлица не могат да се скрият. Вярно е. „Можеш да не се разбираш с някого и въпреки това той да е Голямата ти любов”. И какво сега – да вземем да се караме, че да се обичаме?
С годините започвам да разбирам какъв жесток късмет е да се улучиш с някой наистина подходящ. Някой точно за теб. Все повече уважавам и завиждам на родителите ми, че са от тези хора. Няма know how. Като бях малка питах мама „Как реши да се омъжиш за татко?” А тя ми каза „Много беше лесно. Просто знаех, че не мога да живея без него”.
Сега, вече порастнала, пак си говорих с нея, пак я питах същото. „Не можеш да си сигурна в другия, моето момиче, това е невъзможно. Можеш и трябва да си сигурна в себе си”.
Голямата любов очевидно е Безсилие. И не можеш да си позволиш да си №2.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 906
Блогрол